Берое се опита да направи нещо историческо през сезона и почти бе на път да го стори, но се провали с гръм и трясък накрая. Старозагорци бяха на път да влязат в историята с това, че през целия сезон разчитаха само на двама централни защитници, но в най-важния момент липсата на конкурентност и вариативност на този пост ги провали. Берое загуби с 1:4 от Локомотив София, а по този начин сведе до минимум шансовете си за призово класиране. По-лошото е, че един мач компрометира целия сезон на Берое, който до този момент не изглеждаше никак, ама никак слаб. Загубата от „столичните железничари“ под Аязмото обаче направи шансовете на Берое до края на сезона само хипотетични.

Старши треньорът на Берое, Петър Хубчев. винаги е акцентирал на екипа, на отбора и това е много правилно. Целият тим носи вина за поражението от Локомотив София, но грешката в началните секунди на срещата натежа. Неписано правило е, че получиш ли ранен гол, той обръща цялата нагласа на мача. Попадението на Ламжед Шехуди във вратата на Благой Макенджиев в 34-та секунда разби целия план на Берое и това пролича впоследствие. Отсъстващите заради наказания Владимир Зафиров и Веселин Пенев липсваха на Берое. Зафиров и Иво Иванов изградиха една много добра сработеност помежду си, която беше в основата на добрите резултати на отбора, на силното представяне в защита. Липсата на всеки един от тях се усеща, така бе и срещу Локомотив София. С Танко Дяков нещата не се получиха. Времето на защитника отдавна е минало. Затова говорят резултатите, а пред тях и боговете мълчат.

Берое си играе с огъня от началото на сезона и се опари в най-неподходящия момент. Това обаче, изглеждаше неизбежно. Старозагорци през целия сезон играят с определена, лимитирана от футболисти защита, но няма как да изиграеш в един и същ състав, в отбрана повече от 30 мача. По правило именно това са играчите, които получават най-много жълти картони и съответно биват наказвани. Берое не само се опари, но и изгоря. В състава продължава да липсва така необходимата конкуренция в центъра на защитата и по бековете. Берое е един от малкото отбори, който има аспирации за силно класиране и в същото време има толкова ограничен брой защитници. Няма да изброявам с каква плътност в дефанзивен план разполагат не само Лудогорец, ЦСКА и Литекс, а дори и Ботев, Локомотив София и Левски.

По всичко изглежда, че Берое ще търпи много негативи в мачовете си до края на сезона. Причините за това са липсата на Иво Иванов в мачовете срещу Литекс и Ботев, както и висящите към момента Владимир Зафиров и Веселин Пенев. Рискът на Берое се оказа непремерен и струва много скъпо на отбора. Тепърва Петър Хубчев и неговият екип ще трябва да мислят различни трансформации в отбраната, въпреки че вариантите не са много.

Берое изпитва остра нужда от силни попълнения в защита и това трябва да бъде една от първите задачи на треньорския екип след края на сезона. Изграждането на един състав започва именно от защитата. Впрочем, Берое не се нуждае само от нови попълнения в защита, а във всяка една част от терена, но липсата най-малко на варианти (да не говорим за конкуренция) в отбрана направи отбора толкова много уязвим. На Берое му предстои много работа, ако иска да продължи да се развива по правилния път. Ясно е, че финансовата дисциплина, която се спазва от клуба в момента не позволява повече от 14-15 равностойни футболисти, а също така и дълга скамейка. Всеки отбор обаче, избира своите принципи на развитие. Много по-добре е да се развиваш стъпка по стъпка, отколкото да имаш многомилионни задължения, а в българския футбол примери за това, колкото искаш. Важното е в клуба да не се откажат, а да продължат развитието на отбора.

Загубата от Локомотив София на практика изхвърля Берое от борбата за евротурнирите. Беройци могат да се надяват само на чудо, а то задължително минава през успех в Ловеч на Велика събота. Иначе оставащите седем мача до края на сезона ще бъдат добра основа за обиграване на състава и възможност за изява на някои момчета, които до този момент са имали по-малко игрово време. Срещу Литекс, Берое ще трябва да бъде готов за война, като за последно, защото картата е заложена и друго спасение няма. Чудеса стават по Коледа и по Великден, така че в началото на страстната седмица в Стара Загора все още надеждата я има.