Намерихме си изкупителна жертва. Виновникът е посочен с пръст. Излиза, че България не победи Малта само, защото Ивелин Попов е капитан на отбора. Факт е, че той пропусна дузпа, удари и греда, но със сигурност имаше и много по-слаби от играча на Кубан.

Попето беше нарочен, защото така е най-лесно. Той ще го отнесе, а най-вероятно същото ще се случи и с Любослав Пенев. Някой трябва да поеме „политическата отговорност“. 

Няма спор, че националният отбор играе ужасно в последните месеци. Нужни са мерки, но някак си звучи смешно вината да бъде персонална. Футболът ни е пълна катастрофа, а за това не е виновен Ивелин Попов. Виновни са тези, които управляват клубовете и БФС. Нека видим реални реформи и промени, но едва ли ще ни огрее. Нека и държавата да удари рамо, но с кое по-напред да се захванат новите управляващи. Нищо, ние ще заметем с каквото намерим. 

По-лесно е да оплюем футболиста, който не говори с клишета, а предпочита да каже някоя и друга истина в очите. Попов е от малкото родни футболисти, които умеят да спират и подават топката. 

Полузащитникът на Кубан не е светец. Срещу Малта прати топката в космоса, но съм убеден, че не го направи нарочно, защото се появиха и такива нагли намеци. Попето е момче, което обича футбола и никога не би се подиграло с играта. 

Стратегическата грешка на футболиста бе „скриването“ след резила. Попов беше длъжен да мине лицемерно пред микрофоните, за да му е мирна главата. Не го направи. Защо? Едва ли ще научим отговора. Ние бяхме там и случайно го видяхме как излезе от стадиона. Това не беше Ивелин Попов. Сякаш излезе двойникът му, който е с десет години по-стар. Капитанът вървеше прегърбен и смачкан. Напусна „Васил Левски“ и тръгна сам в тъмницата. Главата му беше наведена, а изражението му демонстрираше, че е смазан.

Зевзекът се беше превърнал в тъжна фигура. Каква е причината и дали е само една, можем само да гадаем. Пропуснатата дузпа, провалът, който ще коства поста на Любо Пенев или поредната опропастена квалификация? 

Вечерта беше една от най-жалките в историята на българския футбол. Ивелин Попов нямаше ден и прати топката от точката на дузпата чак в Сектор Б. Това беше безобразно изпълнение, но имаше нещо далеч по-смущаващо и то стана след мача. Излезе от устата на Борислав Михайлов. Президентът си позволи да каже следното:„Очевидно играчите не искаха“. 

Ето на това му се казва измиване на ръцете. И понеже повечето футболисти са откровени средняци, решихме да го извадим на един от малкото с качества. Ако иска да бъде голям, Ивелин Попов трябва да се пребори с този кошмар. Ивелине, изправи се! И това ще мине, а дотогава играй футбол, така както можеш. Прави твоето шоу и практикувай любимата игра за удоволствие. Сигурен съм, че повечето национали приемат футбола единствено като професия. За тях е задължение, но на теб ти носи простичката детска радост.