Първоначално си мислех,че ако ЦСКА спечели Купата, ще напиша най-лесния си коментар.
Уви, оказва се изключително труден. Дори се чудя откъде точно да започна? Какво да пиша? Ами то всичко се видя и чу. Публика, емоция, сълзи, безмерна червена радост. Какво толкова има да философствам допълнително? А и историята би ме подкрепила – ЦСКА все пак е печелил доста купи, титли...
И въпреки това, този мач бе различен. По десетки показатели. На път към стадиона възрастни привърженици на ЦСКА споделяха, че не са чувствали подобно вълнение от двубоите с Нотингам, Ливърпул, Байерн. По-младите допълваха Леверкузен. Шокиращо е, как е възможно изобщо мач с Монтана, по какъвто и да е повод да е равностоен на онези епични битки? От друг страна факт е, че едно-две поколения млади цесекари не помнят някога да са гледали своя тим пред толкова много публика. Всички вкупом пък не помнеха кога за последно ЦСКА е играл срещу друг роден тим в турнир или първенство пред подобна посещаемост, при това изцяло червена? Трябва да връщаме лентата десетилетия назад.
Червената емоция помля като ураган и целият насрещен негативизъм – стана ми смешно само като си помислих колко стотици хиляди палци са били стискани за Монтана във вторник вечер. Но това е нормално, приемам го като част от играта. Толкова бе красиво, уютно и велико на „В. Левски“, че дори нямаше сила за коментар на страничните неща. Всичко бе ЦСКА, цялата енергия бе ЦСКА! Футболът имаше едно име – ЦСКА, нищо друго нямаше значение в тази вечер. В други пъти при подобни поводи сме говорили за самия мач, за положения, за пропуски, за детайли от играта. Сега, няколко часа по-късно ми се струва нелепо изобщо да се връщаме на това. Дори още не съм гледал повторение на победния гол, друг път бих го направил многократно. Затварям очи и пак и пак възпроизвеждам онова чувство, което бе над всичко: чувството на висота, на полет, стъпване на ръба на бушуващ вулкан. Това всичкото го произведе единствено и само ЦСКА. Силата на традицията, мощта на фенската подкрепа, отдадеността на играчи, треньор и ръководство. Дълбок поклон към ЦСКА за вечерта на 24 май. Вечер, която дълги години ще бъде преразказвана.
Това не бе червена приказка! Това бе червена футболна реалност! Която ще продължи дълго време занапред!
