Левски и Литекс изиграха забележителен мач. Интрига, драма, истерия и хубав футбол за родните стандарти. „Сини“ и „оранжеви“ винаги са играли на кръв един срещу друг. Този път радостта бе за домакините от Ловеч. Двубоят е от тези, които ще се коментират дълго.

Три са фигурите, които заслужават да бъдат отличени след епичната битка. Николай Стайков стана популярен едва вчера. Страничният съдия вдигна абсурдна засада и повлия на мача. Незачетеният гол на Гаджев беше кристален, а постъпката на арбитъра е показателна. Стайков демонстрира, че Левски е далеч от голямата игра. Ръководството на клуба има добро самочувствие, но позволи тимът да бъде ударен във важен момент. Тази грешка обърка много неща в тактиката на Стойчо Стоев. При аванс на почивката, „сините“ щяха да играят по различен начин, но Стайков развя флага в ситуация, в която имаш оправдание, ако си сляп.

След паузата домакините претендираха за дузпа. Таско Тасков явно знаеше за бруталната грешка през първата част и започна на свой ред да бърка. Снажният рефер уцели само в една ситуация, когато изгони Елтон. Вече е доказано, че Левски няма лоби. БФС не брои софиянци за живи.

Люпко Петрович

източник: LAP.bg

Другата знакова фигура на стадиона в Ловеч бе Люпко Петрович. Майсторът вкара мача в своя територия и надхитри Стойчо Стоев. Поне от 1991 година се знае, че сърбинът обожава играта на контраатака. Ветеранът е истински корифей в този елемент. След изгонването на Елтон, Левски отново демонстрира наивност. Гостите се юрнаха в атаки и отвориха чаканите от Петрович пространства. Старата лисица заложи на скоростните Асприля и Десподов, които свършиха своята работа като по учебник.

Стойчо Стоев показа, че е без „написано домашно“. Треньорът на Левски явно не си е извадил изводите от мача в Бургас, а това се оказа фатално. Срещу Черно море бе загубен финал, а в Ловеч се изигра „скрит финал“.

Треньорът на гостите избра отличен стартов състав в актуалната ситуация. Смените бяха пълен провал, а наивността в продълженията недопустима. Мачът се игра почти през цялото време на една врата, но в другата паднаха три гола, което абсурдно. Литекс продължи напред заради своя треньор. Ако кажем обратното, няма да се далеч от истината.

Трябва да признаем, че Стойчо Стоев е отметнал доста работа до този момент. Левски играе привлекателно, владее добре топката, която удачно е свалена по земята. Треньорът работи с ограничени ресурси и постигна немалко с тях, но е задължително този път да „научи урока“. На този етап не се вижда алтернатива или поне не е на показ. Стоев не бива да спокоен от този факт, защото треньорите по света не са се свършили...

а

източник: LAP.bg

Стигаме и до третия фактор в мача. Той е най-добрият футболист в А група. Данило Асприля разпиля Левски без да е сред голмайсторите. Колумбиецът ни насочва към голям проблем на „Герена“. Защо Литекс успява да привлече такива футболисти, а Левски – не? Тук не говорим за сделки, каквито прави Лудогорец, тоест не опира само до финансовите средства. Мениджърският екип в Ловеч търси и намира. Първо бяха Дока и Том от Бразилия, а след това Джордан и Асприля от Колумбия. През годините в Ловеч са нанасяли трансферни удари със сърби, албанци и французи. Взети са евтино, а след това са продадени на голяма печалба. Бизнесът върви, а на „Герена“ предпочитат да плащат неустойки.

През лятото Левски направи поредната огромна реформа, за да съкрати бюджета си. Това не бива да е оправдание за селекцията в офанзивен план. Привлякоха Курдов, Диаби, Китамбала и Махмудов, а те се отчетоха с един гол. Подходящата дума за този рекорд е провал.

Това, което стана в Ловеч ще се помни. Истината е, че и по-големи отбори от Левски са преживявали подобни драми. Феновете на гранда отново са жегнати. Остава и ръководството да го приеме по-лично, защото е срамота Левски да свири втора цигулка в първенството. Резултатите от години са посредствени, а към посредствеността се привиква.