В Монтана ЦСКА кацна аварийно, кацна върху пачи яйца, насади се на тях. На ст. „Огоста“ реално станаха ясни две неща: най-напред ЦСКА няма как да направи и крачка напред в сравнение с миналия сезон и второ, ЦСКА просто още не е направил силен отбор!

Още през лятото се търсеха възможни опции пред червените, къде биха могли да надградят. Да се качи поне едно стъпало нагоре в сравнение с миналогодишното оздравяване. Вече реално здравия отбор имаше възможност да понатрупа малко мачове за престиж в Лига Европа. Само за престиж, дори влизане в груповата фаза бе немислима задача за трезвия разум. Но три съперника и шест мача бе постижима цел. Не се получи. Далеч по-реално бе да се атакува Купата на България. Отстраняваш три-четири съперника и си на финал. Пък там – без значение противника, ти си ЦСКА, няма да ти е сефте да спечелиш. Макар и с по-пресен роден трофей от вечния съперник, който напоследък при липсата на такива празнува най-вече кръгли годишнини от какво ли не, ЦСКА има крещяща нужда от отличия. Ето, че не се получи и на този фронт. И тъй като би било сравнимо с някакво чудо, трудно е да очакваме армейците да се класират на по-предна позиция в крайното класиране от тази, на която финишираха миналия сезон. Значи крачка напред няма да има!

Разкриването на факта, че ЦСКА няма все още готов, силен отбор също е неприятно за феновете. След мача в сряда, играчите на Стойчо Младенов направиха нещо като извинителна седянка пред сектора с гостуващата агитка. Поседяха минутка-две, па се надигнаха да си къпят в съблекалнята. Феновете си викаха, вееха знамена, не знам простили ли са им, но това няма как да е представителна извадка на цялата червена футболна общност. Веднага, по типично нашенска традиция на другата сутрин в квартала трима души ме посрещнаха със заканата: „че на тея вече мач няма да погледна!“ Пък бе и видно, че въпреки първото място, претенциозната червена публика все още чакаше да се убеди в стабилния силен тим, този който дори не прави елементарни загуби на точки като тези на Тича и Овча купел, и този, който поне малко се опълчва на Лудогорец. Видно, защото това първо място така и не доведе повече от по 2-3 хиляди на домакинските мачове. Не вярвам след фиаското в Монтана бройката драстично да набъбне. ЦСКА е на върха към днешна дата, но доскоро и Падерборн и Суонзи бяха водачи в Германия и Англия. Естествено, за тим като ЦСКА е най-нормалното нещо на света да бъде именно на тази позиция в сравнение в тези отбори, чиито фенове вероятно масово са изкупували вестниците с таблиците за класиране. Но нека си го кажем – не е готов, може да стане, но може и да не стане силен тим. Засега е направена само заявката. В Монтана обаче, поведението на голяма част от играчите бе, като на големи футболисти. Така вероятно са се държали и звездите на Барса в мача им снощи срещу Малага. Анализаторите са в шок – нито един отправен удар във вратата на противника от Меси и компания. Но Барса има къде да навакса, един мач се забравя. ЦСКА няма накъде. Това е разликата. Аут от купата и Лудогорец в първенството. Къде точно би могло да се наваксва, не става ясно. А когато се държиш надменно, без още да си постигнал каквото и да е, оставяш клуба с празни ръце. Съответно и ти самия си сърбаш попарата, тъй като оттук насетне, месеци наред когато някъде се чуе за мрънкане за парички в ЦСКА, всеки би реагирал натурално и отвърнал: „Парички ли, бе вие Монтана не може да биете, парички искате..“ И в голяма степен ще бъдат прави.

ЦСКА кацна аварийно в Монтана, сега предстоят едни тягостни месеци. До новите надежди следващото лято. А и те ще бъдат, ако тогава ЦСКА е в някаква силна позиция. За което никой не може да гарантира. Преди месец Манчестър Юнайтед отпадна от третодивизионен отбор, преди дни бе разбит на трески от Лестър, но рано или късно Ван Гаал ще го дигне, дяволите ще се засилят. Никой още не им е отрязал ни главите, ни гредите. Стадиона им обаче ще е пълен. Докато играчите на ЦСКА ще трябва бая да погонят дивото, за да понапълнят малко Армията. А можеше всичко да се случи с едва три-четири мача напън. Но така е писано – никой не може повече да ти помогне да сътвориш голяма глупост, отколкото ти самия.

И накрая – вмъквам едно браво за Феро! Той го заслужава, отбеляза го и Стойчо Младенов на пресконференцията след мача. Може би вече малцина помнят, че именно Ферарио Спасов в тандем с Мишо Мадански направиха един от най-силните отбори на ЦСКА в последните 10-15 години. Онзи дето би Ливърпул на Анфийлд, отстрани и Байер Леверкузен. Само че, това се случи няколко месеца след като двамата бяха уволнени твърде странно от ЦСКА. А после лаврите обра друг. Дето правеше всичко възможно уговорения от Феро половин година по-рано Мурад Хидиуед да бъде разкаран. А после летеше във въздуха, хвърлян от мароканеца и останалите играчи. Както и да е, друга тема – честито на Феро, на Маданеца, на кмета на Монтана, на феновете на отбора...Както се казва, от ЦСКА освен да стискат палци за вас в турнира, друго не им остана...